Пропускане към основното съдържание

Лъсна истинската причина защо Нидерландия не ни пуска и упорито ни отказва за Шенген







Пристанище Пирея е стратегически обект за цяла Южна Европа. Като към него прибавим и пристанището в Солун, Гърция е ключова за корабоплаването в тази част на света държава. Пристанищата в Пирея и Солун са най-близката точка за влизане по вода в Европа от Близкия Изток и Азия.


Това коментира във "Фейсбук" експертът Петър Кичашки.


През Суецкия канал, който свързва Средиземно и Червено море през Египет, е най-краткият път за стоки от Китай и Индия към Европа. Съответно двете големи гръцки пристанища са естествената врата между Европа от една страна и Близкия Изток и Азия от друга.


Именно и в това, според мен, се крие разковничето за ветото на Нидерландия по отношение на нашето влизане в Шенген. Прибавянето впоследствие на Австрия към несъгласните за влизането ни в Шенген е камуфлаж, димка. То служи, за да отнеме част от огъня, насочен съвсем справедливо към Амстердам. Ако утре Холандия се откаже от ветото си, Австрия ще я последва скоропостижно без много-много колебания.


Обективната картина е следната. Нидерландия е важна само и единствено заради пристанището в Ротердам, което е в топ десет на най-големите пристанища в света и е най-голямото такова в цяла Европа. Ротердам е врата от и към Европа. През Ротердам влизат най-много стоки, включително от Далечния Изток и САЩ, а и през Ротердам излизат най-много стоки на европейските производители, които изнасят машини, автомобили и оборудване именно най-често през холандския порт, откъдето стоките на немската, френската и австрийската (ако ме разбирате) промишленост намират изход за международните пазари. Австрия, прочее, е особено облагодетелствана от Ротердам, заради пряката водна връзка по Дунав.


Добре, ще каже някой, но защо тогава се пуска Румъния, а не България? В крайна сметка пристанището в Констанца е по-голямо от Варна и Бургас взети заедно, отделно Констанца има пряка връзка с Дунав по прокопания от Чаушеску канал. Това е така. Но има и друго – в момента, покрай руската агресия в Украйна, Констанца се е превърнало фактически в украинско пристанище.


В момента основният товарооборот на Украйна по вода се осъществява от речното пристанище Измаил по Дунав до Констанца и оттам се прави претоварване на морски съдове. Това е изпълнило капацитета на румънския порт до краен предел. В момента там на практика не може да се обработи нито една стока, която не е предназначена за Украйна или не идва от Украйна. Това никой не знае колко време ще продължи, но единственото сигурно е, че към момента Констанца не може да е заплаха за Ротердам.


Има и друго – няма вътрешно черноморско пристанище, което да може да е екзистенциална заплаха за хегемонията на нидерландските портове. Просто Черно море е първо в размирна зона и второ е вътрешно море, което е заключено зад железните порти на Босфора. Турция контролира трафика към Черно море по един безапелационен начин и това създава тапи и задръствания, но и е доста скъпо. Нито Варна, нито Бургас, нито Констанца, нито Одеса имат потенциала да се превърнат в сериозна конкуренция на Ротердам.


Просто Босфора не го позволява. Районите на отсрещната страна на Черно море пък са размирни и нямат капацитета да поемат трафика на китайски и индийски стоки за Европа, дори и да приемем, че някой в Китай реши по Новия път на коприната да пренесе стоки до черноморския басейн и оттам до Европа. Просто няма как да стане. Черно море е важно, но от геополитическа и стратегическа гледна точка няма как това да е входът към Европа.


И тук се връщаме на Гърция. Първо, южната ни съседка е традиционно морска държава с огромен флот и морски опит. Второ, Пирея и Солун са разположени на ключово място, до което има лесен и бърз достъп през Суец от целия Близък Изток и Азия. Трето, и двата порта са големи, имат оборудване, опит, необходимата дълбочина и т.н. Четвърто, климатът на Гърция позволява целогодишно опериране без прекъсване на всякакъв вид товари.


Пето, и най-важно, ако България е в Шенген, тогава стоките от цялото източно полукълбо ще могат да влизат в Гърция и нататък да бъдат свободни за движение към Западна Европа. В момента какво се случва?


Пристига контейнер със стоки от Китай на оперираното от китайска компания пристанище Пирея. Той се обработва там и се качва на камион за Германия. Или Австрия. Този контейнер спира на Кулата веднъж за няколкочасова опашка и проверка. После минава през България и спира във Видин за няколкочасова (или няколкодневна) опашка и проверка за влизане в Румъния. После спира отново за часове между Румъния и Унгария. Едва след Сегед вече този контейнер пътува безпрепятствено и бързо до крайната си дестинация.


Всяко висене по опашки е скъпо за превозвача. Това са заплати и разходи за шофьор, който не принажда стойност пътувайки, а струва ресурс, за да седи на едно място. Това е забавяне в изпълнението на поръчката. Това е време, в което камионът не изкарва пари, а лизингът му върви. Екстраполираме това по милиони контейнери (Ротердам оперира над 15 милиона на година) и ще видим, че без България и Румъния в Шенген просто гръцките портове няма как да са конкурентни на Ротердам.


Китайските и индийски кораби ще предпочетат да минат цяло Средиземно море и да обиколят половин Европа, но да знаят, че стигнат ли в Ротердам, натам става лесно и бързо да доставят стоките си. Никой няма нервите, времето и парите да се занимава с безумните опашки на Кулата и Видин.


Но ако България и Румъния са в Шенген, тогава картината става друга. Стоката идва от Китай през Суецкия канал, спира в Пирея или Солун и вече е в Европа. Можеш с камион, можеш и с влак, да закараш стоката си до Западна Европа и това вече ще е на сходна стойност с цялото обикаляне с цел достигане до Ротердам.


Да не говорим, че при един малко по-стратегически подход България би могла да разшири съществуващата си речна инфраструктура във Видин и Лом и да пренася стоки по Дунав, където цената на транспортната услуга ще са в пъти по-евтина, отколкото по шосе или жп линия. Всичко това са обективни факти и действителност, с която всеки като мен, който е имал досег до международна търговия – а аз фактически цял живот се занимавам с международна търговия на метали – знае и разбира добре.


Тук работата е проста – Холандия си гледа интереса. Тя няма причина да си създава конкуренция в лицето на Гърция чрез отваряне на достъпа на гръцките портове до Западна Европа през България и Румъния. И това е нормално, разбираемо е. Това, което не е разбираемо, е защо България не си гледа интереса.


Защо България пипа с кадифени ръкавици и я е страх да защити националния си интерес? 

Днес е време за тропане по масата, не за шикалкавене. Условията за Шенген сме ги изпълнили. Не сме втора категория европейци и не трябва да ни третират така, заради личните си интереси. В крайна сметка нашите интереси са ни по-важни от тези на Нидерландия.


Нали?

Коментари

Популярни публикации от този блог

Секси учителка спря дъха на абитуриенти в Добрич

Учителката Миглена Георгиева – класен ръководител на 12 "б" клас, професия „ танцьор”, в Училището по изкуства СУ „Свети Климент Охридски” в Добрич, смая с визията си на бала на учениците си, пише Про Нюз Добрич. Тя изпраща абитуриенти за първи път. С невероятните си тоалет, фигура, прическа, грим педагожката по нищо не се различаваше от възпитаниците си. Присъстващите на изпращането на зрелостниците към празничната им вечеря не разбраха, че всъщност това е класната им. Георгиева, която е и ръководител на Спортен клуб „NNS Crew”, бе облечена в стилна бонбонено розова рокля. Тя разкри, че я е поръчала от чужбина чрез интернет специално за абитуриентския бал на класа си. Розовото бижу е реплика на роклята на световна звезда от шоу бизнеса. Специално учителката е посетила и съответни професионалисти в Добрич, които са се погрижили за прическата и грима й.  На въпрос защо е решила на бала на учениците си да е една от тях, Миглена Георгиева отговори: „В

Полша блокира парите за Украйна

Полша отказа в сряда вечерта да подкрепи пакетно споразумение за отпускане на 18 милиарда евро помощ от Европейския съюз за Украйна, както и две на вид несвързани, но на практика свързани решения за Унгария поради опасения относно отделен план за минимална ставка на корпоративния данък, са заявили четирима дипломати от ЕС пред европейската редакция на "Политико". "Цари голямо разочарование от това, че Полша застрашава помощта за Украйна, като блокира минималния данък", каза дипломат от ЕС, описвайки този ход като "поредна ситуация на вземане на заложници". Четирите отделни въпроса — подкрепата за Украйна, планът за разходите на Унгария по Фонда за възстановяване след пандемията, решението за замразяване на средства от 6,3 милиарда евро за Будапеща и данъчната реформа — бяха част от пакетно споразумение, което трябва да се приеме в четвъртък. Първоначален краен срок в сряда до 17:00 ч. беше удължен до 20 ч. по искане на Полша. Когато и този срок беш